Отзиви

Споделени мисли и впечатления в мрежата за Юлияна Антонова - Мурата и нейните книги "Моши моши, Япония" и "Уки уки, Япония" от хора докоснали се до тях

В Goodreads за "Моши моши, Япония" и за  Уки уки, Япония (Истории от Япония, #2)

‎Diana Stanchovska‎ 

Тази вечер бях на промоцията на книгата “Уки уки, Япония” от Юлияна Антонова, автор на “Моши моши, Япония”, която беше една сензация, когато излезе и имаше 7 тиража.
Уки уки означава да дариш обич и приятелство, а книгата разказва отново за онези малки японски чудеса, които ни смайват като четем за тях!
Щастлива съм, че отново една прекрасна книга е в ръцете ми. Мога с гордост да спомена, че имам честта да имам приятел в лицето на прекрасния човек Юлияна и й благодаря с огромна признателност за това, че ни дари с тези две великолепни книги!
Уки уки, Юлияна!❤️

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Vladina Cekova 

Уки уки, Япония, красиви и добри истории от страната на изгряващото слънце, безброй приятели, емоции, радост и любов в сърцата❤На добър час и на втората книга на Youliana Antonova и приятно четене! Моши моши, Япония има вече 8 тиража, 16 000 книги са в ръцете на читателите. Вярвам искрено, че и Уки уки ще има този успех, защото знам, че историите, които споделя Юлияна са вдъхновяващи и безкрайно интересни❤🍀✌Уки уки

Cveta Sokolova

Уки уки, Юлияна❣️Благодаря за прекрасната книга и вечер! Вдъхновяващи са вашите “добри човешки приказки за възрастни от Япония”! Целебни❣️

Мария Куртева. ·

Уки, уки 😘
Когато преди 15 години ме спаси с една торба от 12 книги на български език в далечен Китай и ми каза "само да ми ги върнеш😉, една от тях бе "Мемоарите на една гейша". Препрочетох я 3 пъти ! След година преди да си тръгнем ги върнах, но не съм и подозирала, че днес ще се радвам на твоята втора книга. Бях сигурна и още на първата пророкувах, че дори трета ще има. Благодаря ти Юле, за уки, уки, благодаря ти 😇

Vladina Cekova  

В североизточен Лондон има една малка книжарничка, в която се продават български книги. Тук е и библиотека. И кафе. И едно прекрасно красиво умно усмихнато и сърцато момиче, което от 2 години живее своята сбъдната мечта❤Елина Стоянова⭐ Вчера бяхме при нея. Ще разказвам още много за Елина. Кметът на Лондон е започнал своята кампания "Лондон е отворен" точно с нашето красиво момиче и нейната книжарничка. Докато бяхме в това най-уютно място на света✌, се запознах с Таня и Димитър, които дойдоха, за да върнат вече прочетените български книги. Дойде и Мишо, който решил да дари книги. В книжарничката се запознахме и с най-четящото момче тук - Иван, който веднага поръча да му изпратим от България 4 от книгите Моши моши и Уки уки Япония, за да имал и за подарък. Елина, прегръщам те. Благодаря, че ми напълни душата и сърцето с всичко, което си❤Пак ще дойда⚘❤🌻🌼⭐

Slavi Dyakovski 

“Уки уки е чувството, когато човек подарява внимание и обич, когато дарява радост и с усмивка другия, усещането за отърсване от страха и съмненията, когато поднасяш без разлика на дистанция и възраст своята лекота в сърцето и ти я върнат, за да я дариш на друг. То е да предаваш това усещане на близки и непознати и те да ти го връщат. То е да се рееш в облаците, да си над страха и страданието, да летиш с усещане, че някой те харесва, че те обича и ти като щафета да го върнеш на него и на всички около теб. Това е усещането уки уки.” - Юлияна Антонова-Мура̀та

Диляна Денева 

Прочетох „Моши моши, Япония“ (изд. „Together Academy“) от Юлияна Антонова-Мурата преди близо две години, но още помня в детайли някои от историите в книгата. Преди дни, когато до мен стигна новината за второ заглавие на авторката „Уки уки, Япония“, с приятно чувство прелистих отново дебюта ѝ. Пак изпитах онова спокойствие и смирение, което разказите за островната държава ми носят. И ще се задоволя с тях до 15 ноември, когато следващото произведение ще бъде в книжарниците.
„Моши моши, Япония“ е разделена на две части, всяка от които има своите качества и докосва читателя по различен начин. Чудесен според мен е изборът книгата да започва с кратките есета, които Антонова-Мурата публикува първо в личния си Facebook профил, а след това събира и на страниците. Те описват случки, лица и детайли от ежедневния живот и културата в Япония. Нямаше как да не направя паралел с една друга прекрасна книга, която също разкрива колко удивително различни са японците от нас. Говоря за „Любимата формула на професора“ от Йоко Огава.
Различното тук, което придава стойност за българския читател, е, че авторката разкрива впечатленията си през призмата на чужденка. Да, Юлияна Антонова-Мурата живее от десетилетия в островната държава, омъжена е за японец, но е израснала в България. А първите години от живота на човек сформират вярванията му. Ето защо японската действителност така дълбоко трогва авторката със своята чистота и хилядолетна мъдрост. Както тя самата пише обаче, изненадата от всичко различно, с което свиква там, не може да се нарече „културен шок“, просто защото с хубавото всеки свиква лесно.
Историите в първата част не претендират да са изчерпателен анализ на живота на японците. Авторката споделя от първо лице какво е срещнала по пътя си – чистосърдечно, с думи, пропити от възхищение и благодарност. Читателят сам може да си направи изводи от прочетеното. Дали ще го използва като пътеводител, като извор на идеи как да подобри живота си, или единствено от любопитство – струва ми се, че все ще почерпи наслада. Как иначе да се почувстваш, като знаеш, че някъде там първолаците масово ходят сами на училище и пътуват в метро, на летището служител забърсва багажите, които се въртят на лентата за получаване, майсторите почистват след себе си с прахосмукачка, а след това и с бяла кърпа дома ви, а ако оставите бакшиш, ще ви догонят и ще ви го върнат?

Юлияна Антонова-Мурата (снимка: Личен блог)
Добре де, идва ми наум какви други реакции биха предизвикали тези истории. На първо място, не всеки би им повярвал. И в това няма нищо странно. Та това наистина ли се случва сега? Може би някога в миналото или пък в книгите, филмите… не и наистина. Да, обаче разгърнете ли още някоя съвременна книга (като „Любимата формула на професора“), ще разберете, че няма грешка. Интригуващо е да се поразсъждава над причините за тези фундаментални различия не само с родната действителност, а с тази в целия западен свят. Но Мурата не стига до там. Тя излага факти, интерпретацията остава за нас.
Тя обаче прави нещо още по-интересно във втората част. Там са поместени по-дълги художествени текстове, които много приличат на японски легенди. В тяхното изящество личи колко дълбоко е попила авторката японската култура, особените ѝ образност и послания. Аз лично малко се стъписах от прехода от делничното към магичното, но бързо навлязох в различния ритъм и успях да му се насладя, все едно чета втора книга!
Ако и „Уки уки, Япония“ се доближи до чувството, което дебютът на Мурата остави в мен, то още сега мога да я препоръчам! Ако не сте чели „Моши моши, Япония“, насърчавам ви да го сторите. Да разшириш хоризонта и познанията си е първа стъпка към промяната на това, което не ни харесва в нашата действителност.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си! Виж тук 

Лу - "Аз прочетох тези дни "Моши моши, Япония" и много, много ми хареса 
Не съм смогнала все още да напиша по-подробен отзив, но авторката пише нежно и увлекателно, а японската култура ни се разкрива по един изключително фин и интересен начин. Препоръчвам на всички, изкушени от тази страна, а дори и на тези, които не са чак толкова любопитни към нея, защото четивото адски презарежда с положителна енергия."
Из форум в БГ Мама, вижте още

От Лени "Магията на Япония"

"Чудех се дали да пиша ревю за тази книга, още повече вече има едно фамилно такова Малки късчета Япония или Моши, моши Япония, но не ме свърта 🙂
Уникална книга, която бих класифицирала по-скоро в жанра фантастиката, отколкото публицистика  …
Трудно ми е да ви предам усещането, което придобива човек, разлиствайки страниците и нямайки желание да стане, да я остави и да прави каквото и да е друго, докато не изпие и последната и капчица, ароматна и нежна, като чай в нежна порцеланова чашка с плуващи по повърхността му нежни листенца.
Всъщност самата книга е нещо като своеобразна чаена церемония пренасяща ни в един светъл, човечен и пълен с уважение и любов свят.
Впечатляващ поглед към бита и нравите на една невероятна, далечна страна, предадени от една също толкова невероятна жена …. наша сънародничка.
Разказите за отношението към труда, за съзнанието и отношението на работниците към всекидневните им задължения, за традициите, за семейните отношения, особено на фона на сагите „снахи-свекърви“ станали емблематични у нас, да не говорим пък за отношението към децата … наистина ми се струват като приказки, приказки за едно място, което съществува само в мечтите ни.
Дано един ден се доближим до толкова до тях, че поне да можем да смятаме, че сме от една планета!
Благодаря ти от сърце за тази емоция Юлияна, благодаря ти и за приятелските думи и за голямото ти отворено към света сърце! За да се случват добрините, трябва да повярваш в тях, както каза ти!
Вече започвам да вярвам, че в този свят има много добрини и трябва само да ги видим!
Можете да подарите тази книга на обичан от вас човек!"