В японските болници глезят пациентите със специално меню

За невероятното отношение към болните там разказва авторката на „Моши моши, Япония“

Отношението и грижата към човека в Япония са впечатляващи и това, струва ми се, е най-съществената разлика между нашето и японското здравеопазване.

Можем да говорим много за българското здравеопазване, за съжаление, с не особено приятни думи. За да си спестим негативните емоции, в настоящата статия ще ви предложа няколко бегли щрихи от японското здравеопазване. Повод за това е кратък текст и снимки на болничната храна в Япония, споделени в социалните мрежи от родилка в град Мито, префектура Ибараки. Ястията, които са й сервирали по време на престоя й там, дори само на картинка изглеждат не само красиво, но и вкусно. Същото е мнението и на пациентката. Съдовете, храната, аранжировката й са като в гурме кухнята.

Казват, че човек е това, което яде. Със сигурност има много истина в това, но още по-важно, особено за болен човек, е отношението, което той получава. За това и за някои други особености на японската болнична действителност бих искала да ви предложа разказа на една българка, за която Япония отдавна е втора родина. Юлиана Антонова – Мурата е дългогодишен български дипломат, но и автор на една впечатляваща книга „Моши моши, Япония“ , в която по удивителен начин разказва своите истински истории от Страната на изгряващото слънце и нейния уникален народ. Специално за нашите читатели тя се съгласи да публикуваме нейния кратък, но много интересен разказ за болничната помощ в Япония, който тя бе пуснала в своята фейсбук страница по повод на споделеното от родилката в Мито. Ето го и него с незначителна редакция:

„Всяка година в Япония има безплатна и задължителна “нингендокку”, което ще рече пълно изследване. Трае няколко часа, обикновено от сутринта рано (по желание и със заплащане има и 24-часови, тоест с преспиване и храна, приготвена индивидуално. “Нингендокку” е с невероятна експедитивност и медицинските сестри те поемат “една от друга”. Като свършат прегледите и изследванията (резултатите ти “докладват” след няколко дни в удобен час пред компютъра и главния лекар с екипа си), получаваш талон за обяд в един от ресторантите на билдинга, в който е клиниката. Обикновено на един от най-високите етажи.

В японската болница пациентите получават закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря. За всички порции са изчислени калориите и необходимите витамини. При постъпване в болница, по време на лечение и във възстановителния период преди изписване храната е различна, тя е съобразена с вида на заболяването и възрастта. Има и “по-специални” случаи и болници, когато (обикновено при раждане) бъдещата майка може да поръча храната си и главният готвач на столичния петзвезден хотел “Окура” я приготвя специално за нея.

Клинични пътеки няма. По преценка на лекаря се назначават необходимите изследвания, прави се кръвна картина. Резултатите се изпращат на лекаря онлайн и той ги сравнява с показателите на предишни изследвания, ако има такива. Ако при обстоен преглед се установи, че има друг засегнат орган, той се насочва към друг специалист, за да се изясни заболяването и да се предприеме лечение.

Задължителната застраховка за преглед, лекарства и операции е разпределена 70:30, пациентите заплащат 30 % и сумата не е непосилна, а по-големият процент плаща работодателят, като сумата се внася в съответното министерство, т.е. в държавата. След определена възраст съотношението става 90:10, като държавата (от вноските през годините) заплаща 90 %.“

Отношението и грижата към човека в Япония са впечатляващи и това, струва ми се, е е най-съществената разлика между нашето и японското здравеопазване. Става дума не просто за код на добро възпитание, а начин на мислене и на емоционална интелигентност. Понеже все пак говорим за здравеопазване, не мога да се стърпя и да не споделя колко бях изненадана, когато в „Моши, моши, Япония“ прочетох за навехнатия крак на Юлиана и как са я обслужили в ортопедичната клиника. След внимателен преглед и всички необходими действия за облекчаване на болките, тя получила инвалидна количка и била придружена до вкъщи от млад човек от клиниката, може би лекар. Това е само едно малко парченце от пъзела „Япония“ , който Юлиана Антонова реди за своите читатели с финес, любов и майсторство, така че ако ви е интересна цялата картина, не са колебайте да се потопите в нейната първа книга „Моши, моши, Япония“.

Автор: Габриела Стефанова

Източник: Здраве да е